Тези любовни истории завинаги ще останат в историята. Лора Каравелова и

Тези любовни истории вечно ще останат в историята.

 

Лора Каравелова и Пейо Яворов



Първата им среща е на гроба на Мина в Биянкур. Яворов даже не поглежда натрапницата. " Почти не те познавам, а те обичам ", му написа Лора. В нея има толкоз обич, че й се коства немислимо да не е взаимна. " Аз желая доста – желая всичко или нищо ", написа тя. В пристрастеността към Яворов е събрано всичко, което Лора е и за което се бори в живота си – любовта й към изкуството, фантазията й да е обичана и да се грижи за мъж, заслужен за възприятията й, вярата някой да я покровителства и избави от самотата и меланхолията, щастието да е част от обществото на най-хубавите поети и писатели на времето. Но най-важното е, че Яворов има единствено нея – зад него не стоят генезис, кариера и пари. И Лора желае това да остане по този начин, ревността й е страшна. След един изключително гръмък скандал, на 29 ноември 1913 година, Лора се прострелва в сърцето, след нея и Яворов, който, за злощастие, оцелява. Остават стиховете му за нея...

 

Яна Язова и Александър Балабанов



Когато отива при проф. Балабанов, с цел да му покаже своите стихове, Люба Ганчева, както е рожденото й име, е на 18 години. Висока, стройна, с черни бадемови очи. Той е недодялан, червендалест и чорлав, 33 години по-възрастен от нея. Разсеян професор, прочут с шумното си наличие из бохемските среди на столицата. Любовта им става пословична в софийските литературни среди, а неговото застъпничество над литературната й кариера притегля гневни нападки и одумвания. " Най-редкият феномен в поезията " я назовава Балабанов, а литературните среди я подлагат на унищожителна рецензия. И поради безконечното клеймо, което Балабанов несъзнателно поставя върху й, и поради отхвърли му в последна сметка да се разведе, с цел да се ожени за нея, Яна Язова търси метод да се избави в обятията на различен. Балабанов не се предава, връзката им се трансформира в поредност от разправии и подиуми на ревнивост, само че и остава в историята. 

 

Мара Белчева и Пенчо Славейков



Мара Белчева остава вдовица на 23 години, откакто Христо Белчев бил убит погрешка вместо Стамболов. Красивата вдовица става любимка в двора на княза и даже – твърди се – на самия Фердинанд, който имал отливка от ръката й. Тя говорела няколко езика, интересувала се от лирика и изкуство и празнодумието в княжеското обграждане не било доста забавно за жена като нея. Призванието, което търсела в този живот, разкрила една вечер, когато в дома й пристигнал на посетители Пенчо Славейков. Грозноват и чудак, който я срещнал с най-умните хора на това време, тези от кръга " Мисъл ", насърчил я да превежда и да пише; тя, която го боготворяла, бдяла над него като майка и продала къщата си в обезверен опит да го излекува някъде в Европа. Славейков възпял своята обичана в " Островът на блажените " под името Силва Мара – по прилика с родния й град Севлиево и първото й име. Връзката на Славейков и Мара Белчева – две необвързани, само че толкоз разнообразни персони, провокирала неразбиране, отрицание и открита неприязън. Пенсията на Мара Белчева била спряна, а Славейков бил освободен като шеф на Народната библиотека. Огорчени и унизени, двамата избягали в чужбина, където той умрял. Мара Белчева останала без Славейков, в недружелюбност пред властта и без дом. До края на живота си живеела чартърен, обожествявала поета до края на дните си.

 

Димитрина Ковачева и Кемал Ататюрк



Кемал Ататюрк идва в София през 1913 година като боен аташе на Турция. Той е на 32 години и идва от Париж, където е прочут като един от най-чаровните и елегантни мъже, към момента ерген. Димитрина Ковачева е единствено на 21 години, щерка на военачалник Ковачев, някогашен боен министър, хубава и чаровна, образована в Швейцария. Тяхната обич е обгърната с толкоз доста митове, че към този момент е мъчно да се разграничи истината. Говори се, че Ататюрк бил на квартира в къщата на военачалник Ковачев и години по-късно я купил за турска резиденция, като спомен за своята обичана. Само второто е правилно. Казват, че блузата, с която Димитрина танцувала на оня бал със своя обичан, е изпратена като скъпа светиня в музея на Ататюрк в Анкара – по този начин е. Казват, че когато Ататюрк умрял, измежду движимостите му имало единствено една фотография и тя била на Димитрина – и това е правилно. Казват, че хубавата Димитрина се поболяла от тъга, че татко й не я дал за жена на Ататюрк и умряла млада – това към този момент е сантиментална небивалица. Димитрина живяла дълго със загатна за своя обичан, с който ориста и историята я разделили.

 

Елисавета Багряна и Боян Пенев



Когато любовта им пламва, и двамата са фамилни, Боян Пенев е женен за една друга известна поетеса – Дора Габе. Известни са писмата, които Пенев написа до Багряна, едно от които гласи: " Мила Лиза, нямам никаква ненаситност да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа даже в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам доста, че не съм те не запомнил и не ще те не помни, че в този момент те обичам все така мощно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да понижа тъгата ти? Искам да те видя, да бъда с тебе уединено – не с цел да ти кажа нещо изключително, а по този начин – да те усещам от близко. Това предпочитание ужасно ме изтезава. Толкова доста желая да те видя, че стартирам да имам вяра в чудеса, чакам нещо необикновено, невероятно. Ако в нас самите, в душите ни, няма загради посред ни, какво значение могат да имат външните загради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето. " Така и става най-после. 

 

Бойка и Никола Вапцарови



Тази двойка е останала в историята най-много с гениалното стихотворение " Прощално ", за което има доста спекулации. Говори се, че дамата, на която е отдадено, не е Бойка, само че за това няма съвсем никакви доказателства. Ние избираме да имаме вяра на посвещението, което Вапцаров оставя –  " На жена ми ". Стихотворението е написано часове преди гибелта на поета, поради подривна комунистическа активност. Историята на Бойка и Никола преди този драматичен край също е поредност от компликации и загуби, в това число гибелта на седеммесечния им наследник. Любов, обезсмъртена посредством едни от най-красивите стихове в нашата литература.

 

Невена Коканова и Раде Маркович



Легендарна и вълнуваща любовна връзка, почнала на снимачната площадка на кино лентата " Крадецът на праскови " на Въло Радев. На екрана двамата артисти пресъздават своите действителни усеща един към различен и това се трансформира в една от най-въздействащите любовни истории, снимани на лента. Когато се срещат на фотосите, и двамата са женени и въпреки след това сръбският артист да се развежда със брачната половинка си, Невена и Раде в никакъв случай не заживяват дружно. В историята и в сърцата им обаче остават едни незабравими 10 дни, прекарани на Венецианския кино фестивал. Дни на благополучие и цялостна отдаденост, която, за жалост, не продължава в живота. Невена Коканова не се разделя със брачна половинка си Любомир Шарланджиев и след седем години на премеждия и разминавания връзката им завършва.